[{"content":" Днес се потапяме в нещо, което е от решаващо значение за поддържането на безопасността на вашия компютър, но често се пренебрегва – защитната стена на Windows. До края на тaзи статия ще знаете какво представлява, как работи и как да я използвате ефективно.\nКакво е защитна стена? Defender Firewall (защитна стена) е интегрирана система за защита, която е част от операционната система Windows. Тя служи за контролиране и управление на мрежовия трафик, който влиза и излиза от компютъра. Основната му цел е да осигури защита срещу нежелан достъп и зловредни атаки чрез блокиране на нерегламентиран трафик и разрешаване само на упълномощени връзки.\nфиг. 1 Основни функции на защитната стена Филтриране на мрежовия трафик: Позволява или блокира достъпа до интернет и мрежови ресурси въз основа на зададени правила. Контрол на приложенията: Може да ограничи достъпа на конкретни приложения до интернет или мрежата. Предотвратяване на неупълномощен достъп: Защитава компютъра от хакери, вируси и друг зловреден софтуер, който може да се опита да осъществи достъп. Персонализиране: Потребителите могат ръчно да създават и управляват правила за специфични програми, портове или мрежови протоколи. Локални и публични мрежи: Защитната стена автоматично адаптира настройките си в зависимост от типа на мрежата (например домейн, частна или публична). Защитната стена е важен компонент за сигурността на вашата система и се препоръчва винаги да бъде включена. Освен това, в Windows тя работи в синхрон с други защитни системи, като Windows Defender, за да осигури цялостна защита.\nПринцип на работа Защитната стена функционира с комплект предварително създадени правила (входящи и изходящи). От Microsoft са подготвили 3 комплекта от правила в зависимост от средата (мрежата), в която се използва компютърът (фиг. 3) - domain, private и public network.\nфиг. 2 ВАЖНО! Ако имате лаптоп и го използвате на различни места (работа, дом, кафе) е наложително да превключвате режимите на защитната стена (фиг. 3).\nНай-бързият начин за превключване на типа на мрежата в Windows (между domain, private и public) зависи от това дали искате да го направите чрез графичния интерфейс или чрез команден ред. Ето двата метода:\nМетод 1: Чрез графичния интерфейс Отваряне на настройките за мрежата:\nНатиснете Win + I, за да отворите „Settings“. Отидете на Network \u0026amp; Internet. Изберете активната си мрежа (например „Ethernet“ или „Wi-Fi“). Промяна на типа мрежа:\nАко сте в Wi-Fi мрежа, кликнете върху името на мрежата под „Wi-Fi“. Ако сте в Ethernet мрежа, кликнете върху „Ethernet“. Изберете „Private“ или „Public“ според вашите предпочитания. Забележка: „Domain“ е автоматично зададено от Windows, ако компютърът е свързан към Active Directory.\nМетод 2: Чрез PowerShell Ако предпочитате команден ред, използвайте PowerShell, за да промените типа на мрежата:\nОтворете PowerShell с администраторски права:\nНатиснете Win + X и изберете Windows PowerShell (Admin). Проверете текущия тип мрежа:\nGet-NetConnectionProfile Променете типа на мрежата:\nЗа да смените на Private: Set-NetConnectionProfile -Name \u0026#34;Име на мрежата\u0026#34; -NetworkCategory Private За да смените на Public: Set-NetConnectionProfile -Name \u0026#34;Име на мрежата\u0026#34; -NetworkCategory Public Забележка: Заменете Име на мрежата с името на активната мрежа, което сте получили от Get-NetConnectionProfile. Препоръка: Ако често превключвате между типовете мрежи, препоръчваме да използвате PowerShell, тъй като това е най-бързият и ефективен начин без нужда от отваряне на много менюта.\nфиг. 3 Работа със защитната стена Когато стартираме програма за първи път на компютър с Windows и тя изисква достъп до интернет, Windows Firewall автоматично засича опита за свързване. На екрана се появява изскачащ прозорец с въпрос дали да позволим на програмата достъп до мрежата.\nТози прозорец дава възможност да изберем дали достъпът да бъде разрешен само за частни мрежи (например домашна или служебна мрежа) или за публични мрежи (като Wi-Fi в кафене). Ако изберем „Разреши достъп“ (Allow Access), програмата получава необходимите права за интернет връзка. Ако откажем достъп, програмата ще бъде блокирана от Firewall и няма да може да използва интернет.\nТози механизъм служи за защита на компютъра от потенциално опасен софтуер и неоторизиран достъп до мрежата.\nфиг. 4 Това е и първият ни досег със защитната стена, но да разгледаме как можем да променим настройките за вече настроена програма или да добавим правило за програма, която все още не сме стартирали.\nМетоди за достигане до настройките на Windows Firewall Чрез търсачката в Start менюто: Натиснете бутона Start (или клавиша Windows). Въведете \u0026ldquo;Windows Firewall\u0026rdquo; или \u0026ldquo;Firewall \u0026amp; network protection\u0026rdquo;. Кликнете върху резултата „Firewall \u0026amp; network protection“ (в новите версии на Windows) или „Windows Defender Firewall“ (в по-старите версии). Чрез Control Panel (Контролен панел): Натиснете клавишната комбинация Windows + R, въведете control и натиснете Enter. В Control Panel изберете System and Security → Windows Defender Firewall. Чрез приложението Settings (Настройки): Натиснете Windows + I, за да отворите приложението Settings. Отидете в Update \u0026amp; Security → Windows Security → Firewall \u0026amp; network protection. Чрез диалоговия прозорец Run (Стартиране): Натиснете Windows + R. Въведете firewall.cpl и натиснете Enter. Това ще ви отведе директно до настройките на Windows Firewall. Чрез иконата за защита в системния трей: Кликнете върху иконата на щит (Windows Security) в системния трей (до часовника). Изберете Firewall \u0026amp; network protection от менюто. Всеки от тези методи предоставя бърз достъп до настройките на Windows Firewall за конфигуриране или преглед.\nфиг. 5 Добавяне на нова програма или редактиране на добавена такава Опцията „Allow an app through firewall“ позволява на потребителя да даде разрешение на конкретни приложения или програми да комуникират през защитната стена (Firewall). Това е полезно, когато дадено приложение се нуждае от достъп до интернет или локалната мрежа, но е блокирано от защитната стена.\nфиг. 6 Как да използваме функцията Достъп до \u0026ldquo;Allow an app through firewall\u0026rdquo;: Отворете Control Panel → System and Security → Windows Defender Firewall. Вляво кликнете върху Allow an app or feature through Windows Defender Firewall. В Windows 11 можете също да потърсите тази опция чрез търсачката в Start менюто. Преглед на разрешените приложения: Ще се отвори списък с всички приложения и функции, които имат разрешение за достъп през защитната стена. Виждате две колони: Private (Частни мрежи) и Public (Публични мрежи), които указват за кои типове мрежи е позволен достъпът. Промяна на настройките: Кликнете върху бутона Change settings (Изменение на настройките), за да получите права за редактиране. Това изисква администраторски достъп. Поставете или премахнете отметки за конкретно приложение: Private – Позволява достъп през домашни или служебни мрежи. Public – Позволява достъп през обществени мрежи, като например Wi-Fi в кафене. Добавяне на ново приложение: Ако програмата, която искате да разрешите, не е в списъка, натиснете бутона Allow another app\u0026hellip;. В изскачащия прозорец кликнете върху Browse\u0026hellip;, намерете изпълнимия файл на приложението (.exe) и натиснете Add. След като добавите приложението, изберете за кои мрежи да бъде разрешен достъпът (Private и/или Public). Запазване на промените: След като направите нужните настройки, натиснете OK, за да ги запазите. Препоръки Внимавайте какво разрешавате: Позволявайте достъп само на приложения, които познавате и на които имате доверие. Публични мрежи: Бъдете особено внимателни с разрешаването на приложения за публични мрежи, тъй като това може да създаде риск за сигурността. Отмяна на достъп: Ако забележите нежелана активност, върнете се в списъка и премахнете отметките за приложението. Тази функция е ключова за персонализиране на достъпа на приложенията до интернет и мрежите, като същевременно поддържа високо ниво на сигурност.\nРабота с \u0026ldquo;Windows Defender Firewall with Advanced Security\u0026rdquo; „Windows Defender Firewall with Advanced Security“ е усъвършенстван инструмент за управление на настройките на защитната стена. Той позволява прецизно конфигуриране на входящите и изходящите правила за трафик, както и допълнителни настройки за защита на мрежата. Този инструмент е подходящ за по-напреднали потребители и системни администратори.\nфиг. 7 Как да достъпите \u0026ldquo;Advanced Security\u0026rdquo; Чрез търсачката в Start менюто: Въведете „Windows Defender Firewall with Advanced Security“ и изберете опцията от резултатите. Чрез Control Panel: Отидете в Control Panel → System and Security → Windows Defender Firewall. Вляво кликнете върху Advanced settings. Чрез Run (Стартиране): Натиснете Windows + R, въведете wf.msc, и натиснете Enter. Основни компоненти и функции Inbound Rules (Входящи правила): Тези правила контролират входящия трафик към вашата система. Например, можете да разрешите или блокирате достъп до конкретни портове, IP адреси или приложения. Пример: Разрешаване на входящия трафик за уеб сървър на порт 80. Outbound Rules (Изходящи правила): Те управляват изходящия трафик от вашата система. Това е полезно, ако искате да ограничите дадено приложение да изпраща данни в интернет. Пример: Блокиране на дадена програма да осъществява интернет връзка. фиг. 8 Connection Security Rules (Правила за сигурност на връзката): Тези правила се използват за защита на мрежовите връзки чрез методи като IPsec (шифроване и удостоверяване). Това е подходящо за създаване на защитени комуникации между устройства. Пример: Настройване на криптирана връзка между два сървъра. Monitoring (Мониторинг): Тази секция ви позволява да преглеждате активните правила, текущи връзки и активност на защитната стена в реално време. Създаване на ново правило Отидете в секцията „Inbound Rules“ или „Outbound Rules“. Кликнете върху New Rule\u0026hellip; в дясната част на прозореца. Изберете типа на правилото: Program: Ограничете или разрешете достъп за конкретна програма. Port: Контролирайте трафик през определен порт или протокол (TCP/UDP). Predefined: Изберете предварително дефинирано правило за често срещани услуги (напр. File and Printer Sharing). Custom: Създайте персонализирано правило за конкретни параметри като IP адреси, портове, протоколи и др. Следвайте стъпките в съветника, за да настроите правилото. Завършете процеса, като натиснете Finish. Примери за случаи на употреба Блокиране на програма:\nСъздайте Outbound Rule, изберете програмата и задайте „Block the connection“. Разрешаване на достъп до порт 443:\nСъздайте Inbound Rule, изберете „Port“, задайте TCP порт 443 и разрешете връзката. Ограничаване на IP адреси:\nСъздайте Custom Rule, задайте конкретни IP адреси в секцията „Scope“. Препоръки при създаването на правила Бъдете внимателни: Не блокирайте важни системни услуги, тъй като това може да доведе до проблеми с мрежовата свързаност. Тествайте промените: След като създадете или редактирате правило, проверете дали мрежовите функции работят според очакванията. Използвайте IPsec за защита: За чувствителни данни настройте правила с криптиране за връзките. „Windows Defender Firewall with Advanced Security“ е мощен инструмент, който осигурява по-добър контрол върху мрежовия трафик и защита на вашата система.\nВъзстановяване на настройките на Windows Firewall Ако нещо се обърка с настройките на защитната стена (Windows Firewall), можете лесно да ги върнете към първоначалното им състояние. Това ще премахне всички персонализирани правила и ще възстанови фабричните настройки.\nМетод 1: Чрез графичния интерфейс на Windows Firewall Отворете Windows Firewall:\nОтидете в Control Panel → System and Security → Windows Defender Firewall. Вляво изберете Restore defaults (Възстановяване на настройките по подразбиране). Възстановяване на настройките:\nКликнете върху бутона Restore defaults. Ще се появи предупреждение, че всички съществуващи правила ще бъдат премахнати. Потвърдете действието, като натиснете Yes. Метод 2: Чрез „Advanced Security“ Отворете \u0026ldquo;Windows Defender Firewall with Advanced Security\u0026rdquo;:\nНатиснете Windows + R, въведете wf.msc и натиснете Enter. Възстановяване на настройките:\nВ прозореца вдясно, изберете Restore Default Policy. Потвърдете действието, когато се появи предупредително съобщение. Метод 3: Чрез PowerShell Отворете PowerShell като администратор:\nНатиснете Windows + X и изберете Windows PowerShell (Admin). Изпълнете командата:\nNew-NetFirewallRule -All -Action Allow Remove-NetFirewallRule -All Това ще изтрие всички съществуващи правила и ще създаде основен набор от разрешения. Какво се случва след възстановяване Всички персонализирани входящи и изходящи правила ще бъдат изтрити. Настройките за свързаност ще се върнат към фабричните стойности. Програмите и услугите ще трябва отново да поискат достъп през защитната стена, когато е необходимо. Препоръки след възстановяване Проверете важните приложения: Уверете се, че основните програми, които използват мрежа, имат разрешение за достъп. Създайте резервно копие: Ако настройвате правила често, използвайте опцията за експортиране на настройки, преди да направите значителни промени. Актуализирайте настройките според нуждите: След възстановяването, добавете само необходимите изключения и правила за сигурност. Възстановяването на настройките на Windows Firewall е бърз и ефективен начин да решите проблеми, свързани със свързаността или неправилна конфигурация.\n","date":"February 4, 2025","permalink":"/posts/firewall/","summary":"Основи на компютърните мрежи. Защитна стена.","title":"Какво е защитна стена и какво трябва да знаем за нея?","type":"posts"},{"content":"Грешката 0x0000011b често се появява при опит за свързване към споделен принтер в Windows, особено след скорошни актуализации на операционната система. Тази грешка е свързана с промени в сигурността на RPC удостоверяването. Един от начините за отстраняването ѝ е чрез модифициране на системния регистър.\nРешение чрез редактиране на системния регистър Следвайте тези стъпки, за да добавите ключ RpcAuthnLevelPrivacyEnabled = 0 и да отстраните проблема:\nОтворете Редактора на системния регистър\nНатиснете Win + R, въведете regedit и натиснете Enter. Потвърдете с Да (Yes), ако се появи прозорец за контрол на достъпа. Навигирайте до правилния ключ Отидете до следната локация в системния регистър:\nHKEY_LOCAL_MACHINE\\System\\CurrentControlSet\\Control\\Print фиг. 1 Създайте нова DWORD стойност\nВ дясната част на прозореца щракнете с десен бутон → New → DWORD (32-bit) Value. Дайте ѝ име RpcAuthnLevelPrivacyEnabled. Променете стойността\nЩракнете два пъти върху RpcAuthnLevelPrivacyEnabled. В полето „Value data“ въведете 0. Натиснете OK. Рестартирайте услугата Print Spooler\nНатиснете Win + R, въведете services.msc и натиснете Enter. Намерете услугата Print Spooler. Щракнете с десен бутон върху нея и изберете Restart. След тези стъпки би трябвало да можете да се свържете със споделения принтер без появата на грешка 0x0000011b. Ако проблемът продължава, рестартирайте компютъра и опитайте отново.\n","date":"January 29, 2025","permalink":"/posts/prnerr11b/","summary":"Грешката 0x0000011b често се появява при опит за свързване към споделен принтер в Windows, особено след скорошни актуализации на операционната система.","title":"Как да отстраните грешка 0x0000011b при свързване към споделен принтер в Windows","type":"posts"},{"content":" Увод Днес попаднахме на следната грешка: Операцията не може да бъде завършена (грешка 0x00000709), когато се опитах да осъществя достъп до споделен принтер от моята машина с Windows 11. Не го бях използвал от известно време, така че нямах представа откъде изведнъж дойде тази грешка.\nПървоначално отстраняване на неизправности Първо погледнахме в посока на най-лесните решения:\nВключен ли е принтера? Включен ли е компютъра? Какви са правата на споделяне? и т.н. Много бързо стигнахме до извода, че причината трябва да се търси на друго място. След кратко „ровене“ по форумите на Microsoft разбрахме за\nПричина за грешка на принтера 0x00000709 Причината е актуализацията на Windows 11 22H2. В тази версия е въведена нова настройка, наречена „Конфигуриране на настройките за RPC връзка“. Тази настройка вече може да бъде конфигурирана чрез редактора за групови правила, указва кой протокол и настройки да се използват за връзка с мрежов принтер.\nНастройката по подразбиране в Windows 11 22H2 блокира намирането на мрежови принтери! Това ще премахне вашия мрежов принтер. И добавянето на принтер също не работи, просто получавате съобщение за грешка 0x00000bc4.\nРешение за грешка 0x00000709 За да разрешим грешката „Операцията не може да бъде завършена (грешка 0x00000709)“, трябва да конфигурираме „Configure RPC Connection settings“ в настройките на груповите политики, така че „RPC over named pipes“ да е активен. Трудно? Не се безпокойте! Стъпките са обяснени по-долу:\nЩракнете върху иконата на Windows 11, започнете да изписвате на клавиатурата „gpedit“ и щракнете върху резултата от търсенето „Edit group policy“. фиг. 1 От списъка с категории разпънете последователно „Computer Configuration“ -\u0026gt; „Administrative Templates“ -\u0026gt; „Printers“. фиг. 2 В дясната част намерете политиката „Configure RPC connection settings“ и щракнете два пъти върху нея. Ще се отвори нов прозорец, в който изберете „Enabled“ (разрешено) и в секцията „Protocol to use for outgoing RPC connections“ изберете от списъка „RPC over named pipes“. фиг. 3 Решение за „HOME“ версията на Windows Тъй като в тази версия липсва редактор на политики, решението е да се използва редактора на регистрите, като се следват стъпките:\nЩракнете върху иконата на Windows 11, започнете да изписвате на клавиатурата „regedit“ и щракнете върху резултата от търсенето „Registry Editor“. фиг. 4 В „адресната лента“ въведете „Computer\\HKEY_LOCAL_MACHINE\\SOFTWARE\\Policies\\Microsoft\\Windows NT“ и натиснете „Enter“ на клавиатурата. Проверете има ли секция „Printers“ под „Windows NT“, ако няма създайте такава като дадете десен клавиш върху „Windows NT“ и изберете „New -\u0026gt; Key“, след което изпишете „Printers“, за финал натиснете „Enter“. фиг. 5 Аналогично на предната стъпка на „Printers“ трябва да има подпапка(key) „RPC“, ако няма - създайте такава. Като краен резултат в адресната лента трябва да е изписано „Computer\\HKEY_LOCAL_MACHINE\\SOFTWARE\\Policies\\Microsoft\\Windows NT\\Printers\\RPC“ В дясната част трябва да се създадат 3 „DWORD (32-bit) Value“ стойности. Това става с десен клавиш -\u0026gt; „New“ -\u0026gt; „DWORD (32-bit) Value“ със следните имена: „RpcOverNamedPipes“ „RPCOverTcp“ „RpcUseNamedPipeProtocol“ Кликнете на всяка два пъти и задайте стойност „1“. Рестартирайте и сте готови! ","date":"January 17, 2025","permalink":"/posts/prnerr/","summary":"Остраняване на проблем при свързване от Windows 11 към споделен принтер с Windows 10.","title":"Поправка на грешка 0x00000709 при свързване към споделен принтер в Windows 11","type":"posts"},{"content":" Увод Управлението на енергийните настройки в Windows е важен аспект от поддържането на оптимална производителност на вашия компютър. Независимо дали използвате настолен компютър или лаптоп, правилното конфигуриране на енергийните настройки може да удължи живота на батерията, да намали разхода на енергия и да подобри цялостното потребителско изживяване.\nЕдин от най-лесните начини да настроите компютъра си спрямо вашите нужди е чрез Power \u0026amp; Sleep – вграденият графичен инструмент за управление на енергийните планове в Windows. Той предлага интуитивен интерфейс, който е достъпен за всеки потребител, независимо от нивото на техническите му познания.\nКакво е Power \u0026amp; Sleep? Power Config е част от системните настройки на Windows, която ви позволява да избирате и персонализирате енергийни планове според вашите нужди. Тези планове определят как вашият компютър управлява енергията, например колко време да изчака преди да изключи екрана или да премине в режим на заспиване.\nВидове енергийни планове Windows предлага няколко предварително настроени енергийни плана, които могат да бъдат използвани директно:\nBalanced (Балансиран) - Подходящ за повечето потребители, тъй като предлага добра комбинация между производителност и икономия на енергия.\nPower Saver (Икономия на енергия) - Идеален за лаптопи, когато искате да удължите живота на батерията.\nHigh Performance (Висока производителност) - Фокусиран върху максимална производителност, но за сметка на по-голяма консумация на енергия.\nКак да персонализирате енергийните настройки? Въпреки че стандартните енергийни планове в Windows са удобни, понякога може да се наложи да направите промени, които отговарят по-добре на вашите специфични нужди. Персонализирането на енергийните настройки е лесно и позволява пълен контрол върху начина, по който вашият компютър управлява енергията.\nСтъпка 1: Отворете настройките за енергийния план Натиснете Start и отворете Control Panel или използвайте Settings (Настройки) чрез клавишната комбинация Win + I. Изберете System. фиг. 1 Изберете Power \u0026amp; Sleep (Енергийни опции). фиг. 2 Вдясно изберете менюто Additional power settings. фиг. 3 До текущия активен енергиен план кликнете върху Change plan settings (Промяна на настройките на плана). фиг. 4 Стъпка 2: Настройте основните параметри В този раздел можете да промените следните основни настройки:\nTurn off the dislay (Изключване на екрана): Задайте времето, след което екранът се изключва, когато компютърът не се използва. Put the computer to sleep (Режим на заспиване): Определете кога компютърът да премине в режим на заспиване, за да пести енергия. фиг. 5 След като направите промените, кликнете върху Save changes (Запазване на промените).\nСтъпка 3: Разширени настройки за енергия За по-дълбок контрол върху настройките:\nКликнете върху Change advanced power settings (Промяна на разширените настройки за енергия). В новия прозорец ще видите списък с различни компоненти на системата, като: Hard disk (Твърд диск): Настройте времето, след което твърдият диск се изключва. Wireless adapter settings (Настройки на безжичния адаптер): Регулирайте режима на енергоспестяване за Wi-Fi. Processor power management (Управление на процесора): Задайте минималното и максималното натоварване на процесора. фиг. 6 След като направите желаните промени, натиснете OK, за да ги приложите.\nПрактическа полза от персонализацията Персонализираните настройки ви дават възможност да оптимизирате производителността на компютъра си, без да правите компромис с ефективността. Например:\nАко работите на батерия, можете да намалите яркостта на екрана и да активирате по-бърз режим на заспиване. Ако играете игри или използвате тежки приложения, можете да осигурите максимална производителност чрез промени в управлението на процесора. С тази информация вече сте готови да използвате енергийните настройки, за да постигнете най-добрата производителност според вашите нужди.\n","date":"January 16, 2025","permalink":"/posts/powercfg/","summary":"Управлението на енергийните настройки в Windows е важен аспект от поддържането на оптимална производителност на вашия компютър.","title":"Power \u0026 Sleep в Windows 10: Управление на енергийни настройки за начинаещи","type":"posts"},{"content":"В света на дигиталните данни често имаме нужда да съхраняваме информация с по-високо ниво на сигурност или просто да организираме файловете си по-ефективно. Един от най-простите начини за това е създаването на скрити папки. В тази статия ще разгледаме какво представляват скритите папки, как да си създадем такава в Windows 10 и как да ги използваме практично.\nКакво са скрити папки? Скритите папки са обикновени папки, които не се виждат по подразбиране и могат да бъдат открити само ако знаете как да ги направите видими. В обикновен режим те не се показват в File Explorer и така можете да избегнете случаен и нежелан достъп до тях.\nКак да създадете скрита папка в Windows 10? Следвайте тези стъпки, за да създадете скрита папка:\nСъздайте нова папка: Отидете до местоположението, където искате да я поставите. Кликнете с десния бутон на мишката и изберете New \u0026gt; Folder. фиг. 1 Направете папката скрита: Кликнете с дясния бутон на мишката върху папката и изберете Properties. фиг. 2 В раздела General сложете марка на Hidden. фиг. 3 Кликнете Apply, след което изберете да скриете само папката или всичко вътре в нея. Показване на скрити папки: Отидете до View в Windows Explorer. Маркирайте Hidden items, за да ги видите. фиг. 4 Приложения на скритите папки Скритите папки могат да бъдат изключително полезни в различни ситуации. Ето няколко интересни приложения:\nСъхраняване на чувствителна информация: Ако имате файлове, съдържащи лична информация, като сканирани документи, пароли или банкови данни, скритите папки са лесен начин да ги предпазите от случайно или нежелано разглеждане. По-добра организация: Скрити папки могат да помогнат да подредите работното си място, като скриете ненужни файлове или стари проекти, които искате да запазите, но не използвате често. Приложения в образованието: Ученици и студенти могат да използват скрити папки за запазване на записки, есета или проекти, които са в процес на разработка. Създаване на резервни копия: Използвайте скрити папки за резервни копия на важни документи или снимки. Това може да бъде допълнителна защита срещу случайно изтриване. Креативни проекти: Ако работите върху изненада, като персонализирана видео компилация или подарък, скритата папка може да предотврати ранното ѝ разкриване. Полезни съвети при работа със скрити папки Не разчитайте само на скриването за защита: Скритите папки не са подходящи за защита от напреднали потребители. Ако съхранявате чувствителна информация, помислете за криптиране на файловете. Запомнете местоположението: Уверете се, че знаете къде се намира скритата папка. В противен случай може да бъде трудно да я намерите по-късно. Комбинирайте с парола: За още по-голяма защита можете да използвате архивиращ софтуер (например WinRAR или 7-Zip), за да добавите парола към съдържанието на скритата папка. Заключение Скритите папки в Windows 10 са мощен инструмент, който може да ви помогне да съхранявате информацията си по-сигурно и организирано. Те са лесни за създаване и предлагат много практически приложения – от защита на лични данни до управление на файловете ви. Само не забравяйте, че те не са заместител на сериозни мерки за сигурност, като криптиране или архивиране на важна информация.\n","date":"January 15, 2025","permalink":"/posts/hidden-folders/","summary":"Основи на работа с Windows - скрити папки","title":"Скрити папки в Windows – какво представляват и как да ги използвате?","type":"posts"},{"content":" Всеки от нас използва използва интернет вкъщи, но как да се ориентираме в гората от настройки и понятия свързани с компютърните мрежи? Тази статия е за това, да ви даде основата.\nIP адрес Представете си IP адреса като \u0026ldquo;пощенски адрес\u0026rdquo; на устройство в интернет. Точно както пощенският адрес ви казва къде живее даден човек или компания, IP адресът показва местоположението на компютър, телефон или друг вид устройство в глобалната мрежа.\nЕто как се съотнасят:\nПощенски адрес: Съдържа информация като град, улица, номер на сграда и апартамент. Това помага пощата да стигне точно до вашия дом.\nПример: София, ул. \u0026ldquo;Витоша\u0026rdquo; №10, ап. 5. IP адрес: Състои се от числа и/или букви (в зависимост дали е IPv4 или IPv6). Той идентифицира точното устройство в мрежата.\nIPv4 пример: 192.168.0.1. IPv6 пример: 2001:0db8:85a3:0000:0000:8a2e:0370:7334. Сравнение:\nПощенски адрес: Помага за доставяне на писма до физическо място. IP адрес: Помага за \u0026ldquo;доставяне\u0026rdquo; на данни (например уеб страници) до правилното устройство. Пример в действие: Ако изпратите писмо (заявка за уеб страница) до даден уебсайт (например www.google.bg ), DNS (като \u0026ldquo;пощенска служба\u0026rdquo;) превежда домейн името в IP адрес. След това \u0026ldquo;пощальонът\u0026rdquo; (интернет доставчикът) използва IP адреса, за да достави данните до вашето устройство.\nЗатова, както пощенският адрес осигурява правилна доставка на писма, IP адресът осигурява правилна доставка на цифрови данни.\nДефиниция на IP адрес. (натисни за да видиш) IP адресът (Internet Protocol адрес) е уникален числов идентификатор, който се използва за идентифициране на устройства в мрежа. Той служи за насочване на данни между устройства в интернет или локални мрежи. IP адресите се разделят на два основни типа: IPv4 (32-битови, напр. 192.168.1.1) и IPv6 (128-битови, напр. 2001:0db8:85a3:0000:0000:8a2e:0370:7334), като IPv6 е създаден заради изчерпване на наличните IPv4 адреси. IP адресите могат да бъдат статични (непроменящи се) или динамични (променяни автоматично от доставчика на интернет услуги). Subnet mask (маска) Subnet mask (мрежова маска) е числова стойност, която определя как IP адресът е разделен на две части: мрежова част и хост част. Маската помага за идентифициране на мрежата, към която принадлежи даден IP адрес, и устройствата в нея.\nОбикновено subnet mask се представя в същия формат като IP адреса (например 255.255.255.0) и се използва за:\nОпределяне на размера на мрежата: Посочва колко устройства (хостове) могат да бъдат адресирани в една мрежа. Улесняване на маршрутизацията: Помага на рутерите да идентифицират правилната мрежа за даден IP адрес. Пример: За мрежа с IP адрес 192.168.1.0 и маска 255.255.255.0, първите три октета идентифицират мрежата (192.168.1), а последният октет определя хостовете в нея.\nМаската може да бъде изписана и в съкратен формат, наречен CIDR нотация (Classless Inter-Domain Routing). Вместо пълната форма (например 255.255.255.0), се използва числова стойност, която показва броя на битовете, заети от мрежовата част.\nПример:\n255.255.255.0 се изписва като /24, тъй като първите 24 бита са зададени за мрежовата част. 255.255.0.0 е равносилно на /16. 255.0.0.0 съответства на /8. Тази нотация е често използвана в съвременните мрежови конфигурации, тъй като е по-компактна и удобна за представяне.\nMAC адрес Независимо от версията на IP протокола, всяко мрежово устройство притежава и уникален MAC адрес.\nMAC адресът (Media Access Control Address) е уникален идентификатор на мрежово устройство, който се задава на мрежовата карта (NIC) при производството. Това е 48-битово число, записано в шестнадесетичен формат (например 00:1A:2B:3C:4D:5E), и се използва за адресиране на устройства в локални мрежи.\nВъпреки това, че не е част от IP протокола, е важно да знаем за съществуването му.\nDHCP сървър DHCP (Dynamic Host Configuration Protocol) сървър е мрежови компонент, който автоматично разпределя IP адреси и други мрежови настройки (като мрежова маска, шлюз, DNS сървъри) на устройствата в мрежата.\nТой улеснява управлението на мрежите, като:\nПремахва необходимостта от ръчна конфигурация на IP адреси. Предотвратява конфликти на IP адреси, като гарантира, че всеки адрес е уникален. Поддържа динамично променящи се мрежи, където устройствата се свързват и изключват често. DHCP е особено полезен в големи мрежи и осигурява лесна интеграция на нови устройства.\nDNS сървър DNS сървър (Domain Name System сървър) е мрежова услуга, която превежда лесно запомнящи се домейн имена (като example.com) в IP адреси (например 192.0.2.1), необходими за комуникация между устройства в интернет или локални мрежи.\nОсновни функции на DNS сървъра:\nУлеснява достъпа до уебсайтове и онлайн услуги чрез използване на имена вместо числови адреси. Позволява лесно управление на промените в мрежовите адреси, без да се засяга достъпът до ресурси. Подобрява ефективността на мрежовите запитвания чрез кеширане на често използвани записи. DNS е съществена част от функционирането на интернет, осигурявайки бърз и удобен достъп до онлайн ресурси.\nВ локална мрежа (LAN) DNS сървърът изпълнява следните основни роли:\nПревод на имена в IP адреси: Позволява на потребителите и приложенията да използват лесно запомнящи се имена (като printer.local) вместо IP адреси за достъп до устройства и услуги в мрежата. Улесняване на вътрешна комуникация: Осигурява бърз и точен достъп до ресурси, като файлови сървъри, мрежови принтери или приложения, чрез използване на именувани адреси. Подобрена мрежова ефективност: Чрез кеширане на DNS записи, запитванията за често използвани ресурси се обработват по-бързо, което намалява времето за достъп. Централизирано управление на имената: Позволява на администраторите да създават и управляват локални домейн имена за устройствата и услугите в мрежата, осигурявайки по-добра организация и лесно управление. В локална мрежа DNS сървърът е ключов за удобството и ефективността на взаимодействието между устройства и потребители.\nВидове мрежи фиг. 1 LAN (Local Area Network) и WAN (Wide Area Network) са два основни типа мрежи.\nLAN е локална (частна) мрежа, която свързва устройства в ограничена географска зона, като дом, офис или училище. Тя осигурява висока скорост на предаване на данни и обикновено използва кабели или Wi-Fi за връзка.\nWAN е широка мрежа, която обхваща големи разстояния, свързвайки множество LAN мрежи. Интернет е най-големият пример за WAN. Тези мрежи използват телекомуникационни технологии, като сателити и оптични кабели, и често са по-бавни и скъпи за поддръжка в сравнение с LAN.\nАдресни пространства Локалното IPv4 адресно пространство се отнася до специално резервирани IP адреси, които се използват само в частни мрежи и не са достъпни в глобалния интернет. Тези адреси се дефинират от стандарта RFC 1918 и включват три основни диапазона:\n10.0.0.0 – 10.255.255.255 (10.0.0.0/8) 172.16.0.0 – 172.31.255.255 (172.16.0.0/12) 192.168.0.0 – 192.168.255.255 (192.168.0.0/16) Това пространство служи за:\nЛокална комуникация между устройствата в частната мрежа. Намаляване на необходимостта от глобални IP адреси, като използва NAT (Network Address Translation) за достъп до интернет. Подобряване на сигурността, тъй като тези адреси не са видими извън локалната мрежа. Gateway адрес (шлюз) Gateway (шлюз) е мрежово устройство или софтуерен компонент, който свързва различни мрежи и управлява трафика между тях. В контекста на IP мрежи, шлюзът обикновено е рутер, който свързва локалната мрежа (LAN) с външна мрежа, като интернет.\nОсновнa функция на Gateway е да маршрутизира трафика (препраща данни между различни мрежи).\nНастройки на мрежова карта Един от начините да достигнем до мрежовите настройки, е през Settings -\u0026gt; Network \u0026amp; Internet -\u0026gt; Change adapter options.\nфиг. 2 Следващата стъпка е да избрем Properties (Свойства) на мрежовата карта, която използваме. От списъка с протоколи избираме Internet Protocol Version 4 (TCP/IPv4).\nфиг. 3 След това в завимисимост от целта, имаме възможност за автоматично получаване на настройките (Obtain an IP address automatically и Obtain DNS server address automatically) от DHCP сървъра или за ръчна настройка. Автоматичното получаване на адреси е зададено по подразбиране, но кога се налага да използваме ръчни/статични настройки?\nИзползването на статични IP адреси в локална мрежа се налага, когато е необходимо определени устройства да имат фиксирани, неизменни адреси. Това е важно за:\nСървъри и мрежови услуги: Устройства като файлови сървъри, уеб сървъри, принтери или бази данни изискват статични IP адреси, за да са лесно достъпни за потребителите и приложенията.\nУстройства с постоянна роля в мрежата: Шлюзове, рутери и мрежови устройства (например CCTV камери) трябва да имат статичен адрес, за да се гарантира стабилна комуникация и конфигурация.\nМинимизиране на конфликти и грешки: В мрежи с критично значение, статичните адреси гарантират предсказуемост и елиминират потенциални проблеми, свързани с промяна на адресите.\nУправление и мониторинг: Статичните IP адреси улесняват мрежовите администратори при диагностициране на проблеми, управление на мрежови ресурси и настройка на защитни стени или VPN.\nИзползването на статични адреси осигурява стабилност и контрол в среда, където динамичното разпределение на адреси (чрез DHCP) може да бъде неподходящо.\n","date":"December 5, 2024","permalink":"/posts/ipv4/","summary":"Основи на компютърните мрежи","title":"IPv4 или как да се ориентираме в собствената мрежа.","type":"posts"},{"content":" За работа в Windows Win + d - показва Desktop; Win + e - отваря File Explorer; Ctrl + Shift + Esc - отваря Task Manager; Win + Shift + s – отваря Snipping Tool; Win + PrtScn - прави снимка на екрана и я записва в C:\\Users\\username\\Pictures\\Screenshots; Win + i - отваря Settings; Win – отваря Start меню; Win + l - заключва Windows (без да затваря отворените програми); Win + . - отваря emoji меню; Win + Tab - отваря Task View меню (за работа с виртуални екрани); Win + x - отваря контекстното меню на Start бутона; Win + Space - превключва между клавиатурни подредби; Win + m - минимизира активния прозорец; Win + r - показва диалогов прозорец за стартиране на програми; Win + Pause/Break - показва информация за системата; Win + up - максимизира активния прозорец; Win + down - възстановява активния прозорец; Win + = - отваря Magnifier (лупа); повторно натискане води до увеличаване; Win + - - ако е отворен Magnifier намалява изображението; Win + Left/Right – разделя екрана на две части и разпъва избран прозорец във всяка; Alt + F4 - затваря активния прозорец, ако е активен Desktop, извежда диалогов прозорец за рестартиране, изключване и т.н; Alt + Tab - превключване \u0026ldquo;напред\u0026rdquo; между отворените програми; Alt + Shift + Tab - превключване \u0026ldquo;назад\u0026rdquo; между отворените програми; Общи Ctrl + a - селектира/избира всички елементи в активния прозорец; Ctrl + c или Ctrl + Insert - копира избраните елементи в Clipboard; Ctrl + x - изрязване (премества избраните елементи в Clipboard); Ctrl + v или Shift + Insert - поставя съдържанието на clipboard в активния прозорец. Ctrl + o – показва диалогов прозорец за отваряне на файл; Ctrl + f - показва диалогов прозорец за търсене; Ctrl + s - записва текущия файл; Ctrl + z - Undo - \u0026ldquo;отмяна\u0026rdquo; на последното действие; Ctrl + r - Redo - \u0026ldquo;повторение\u0026rdquo; на отменено действие; Ctrl + p - отваря диалогов прозорец за печат; Ctrl + n - отваря нов прозорец; Ctrl + w - затваря текущия прозорец; За работа в Word Ctrl + b - удебелен шрифт (bold); Ctrl + u - подчертан шрифт (underline); Ctrl + i - курсив/италик шрифт (italic); Ctrl + l - ляво подравняване на параграф; Ctrl + e - центриране на параграф; Ctrl + r - дясно подравняване на параграф; Ctrl + j - двустранно подравняване на параграф; Ctrl + k - създава хипер връзка (hyperlink); F7 - отваря диалогов прозорец за проверка на правописа; Shift + F7 - отваря речник; Ctrl + Left arrow или Ctrl + Right arrow – прескача цяла дума; Shift + Ctrl + Left arrow или Shift + Ctrl + Right arrow – селектира цяла дума; Браузъри Ctrl + n - отваря нов прозорец; Ctrl + Shift + n - отваря нов прозорец в Инкогнито режим; Ctrl + t - отваря нов раздел; Ctrl + Shift + t - отваря последно затворена сесия; Alt + Left arrow - отваря страница \u0026ldquo;назад\u0026rdquo; ( back ) от историята; Alt + Right arrow - отваря страница \u0026ldquo;напред\u0026rdquo; ( forward ) от историята; Ctrl + w или Ctrl + F4 - затваря текущия раздел; Ctrl + D или F6 – премества фокуса в адресния панел; F11 - режим на цял екран; F11 или натискане и задържане Esc - изключва режима на цял екран; ","date":"November 14, 2024","permalink":"/posts/shortcuts/","summary":"Съкратен списък на клавишни комбинации.","title":"Полезни Клавишни Комбинации (за Windows, Текст или Браузър)","type":"posts"},{"content":" Parchive (Par или Parity Archive) е файлов формат за възстановяване на данни, използван за поправка на повредени или липсващи файлове. Основната цел на Parchive е да предпазва данните от загуба при пренос или съхранение, като предоставя възможност за възстановяване чрез допълнителни паритетни файлове (.par, .par2). Този метод се основава на кодове за излишност и се използва за контрол на целостта на данните. Форматът е особено популярен сред потребителите на Usenet, където често се случва част от данните да липсват или да са повредени.\nС помощта на Parchive данните могат да бъдат възстановени, дори ако част от оригиналните файлове липсват.\nЕто обновен списък с програми за създаване и възстановяване чрез par2 файлове, включително WinRAR:\nMultiPar — мощна и популярна програма за Windows за създаване и възстановяване на par2 файлове. MultiPar предлага удобен интерфейс и е подходяща както за начинаещи, така и за напреднали потребители. Тя поддържа различни настройки за персонализиране на количеството паритетни данни, което осигурява по-голяма гъвкавост при възстановяването на повредени файлове.\nQuickPar — класическа програма за работа с par2 файлове на Windows. Лесна за използване и бърза, макар да не се актуализира активно, тя остава популярна сред потребителите на Usenet.\npar2cmdline — инструмент с отворен код за работа с par2 файлове през командния ред, достъпен за Windows, macOS и Linux. Този инструмент е подходящ за напреднали потребители, които предпочитат работа в терминал.\nWinRAR — популярна програма за компресиране и архивиране, която поддържа създаването на обикновени архиви с излишък (recovery records) за възстановяване на данни, макар че не поддържа директно par2 файлове. Recovery record функцията в WinRAR добавя излишни данни в RAR архивите, което позволява възстановяване при частична загуба на информация, като предлага подобна, но различна защита от тази при par2 файловете.\nТези инструменти предлагат различни подходи за възстановяване на данни, като MultiPar и par2cmdline са специализирани за работа с par2 файлове, а WinRAR използва собствени методи за защита и възстановяване на архиви.\nПрограмата върху която ще се съсредоточим е MultiPar (фиг. 1), тъй като е все още се поддържа а и лесна за работа.\nИнсталация Инсталация с WinGet\nwinget install YutakaSawada.MultiPar -s winget Конфигуриране фиг. 1 Преди да пристъпим към програмата е хубаво да разгледаме настройките ѝ, защото те ще ни улеснят в работата ни. В първата секция (Sytem settings) на (фиг. 2) е хубаво да направим следните настройки:\nAssociate with PAR2 recovery files - асоциира PAR2 файловете с MultiPar. Integrate MultiPar into Shell - добавя MultiPar в контекстното меню за файлове и папки (фиг. 3). Enable GPU acceleration - позволява използването на дискретна видеокарта (ако има такава в компютъра) за по-бързи изчисления. фиг. 2 фиг. 3 Програмата предлага и много добра интеграция с инструмента за архивиране 7-zip. В следващата секция (Client behavior) ще изберем формат на файловете за възстановяване. Той трябва да бъде PAR 2.0 (фиг. 4).\nфиг. 4 В последната секция (Automated tasks) има още две удобни настройки (фиг. 5):\nDelete damaged files after Repair - след успешна поправка, развалените копия да се изтриват. Send files to Recycle Bin - когато програмата изтрива файлове, да ги изпраща в кошчето. фиг. 5 Създаване на файлове за възстановяване За да можем да създадем файлове за възстановяване, първо трябва да добавим файлове и/или папки по избор. Това може да стане по няколко начина:\nчрез десен бутон върху файловете в File Explorer (фиг. 3); чрез \u0026ldquo;влачене\u0026rdquo; от File Explorer в прозореца на програмата (фиг. 6); или от самата програма чрез бутона Add Files (фиг. 6); Следващата стъпка е да настроим параметрите за генериране на файловете (фиг. 6). Настройката може да се извърши само по един от четири възможни параметъра (Block Count, Redundancy, Number of Recovery blocks и Number of Recovery files). Ако променим един от въпросните параметри, автоматично се преизчисляват останалите. В практиката се оказа удачно да се използва само параметъра за редундантност (Redundancy), като целта е да постигнем ефективност (Efficeny) по-голяма от 90%. Едновременно с това следете за размера на par2 файловете, който може да се окаже същия като началните. В този случай ще изгубите много пространство, което е неефективно.\nфиг. 6 Възстановяване Процеса по проверка/възстановяване става чрез десен клавиш върху par2 файл (фиг. 7) или просто двоен клик.\nфиг. 7 След като се отвори програмата (фиг. 8), проверката е вече извършена и можем да видим дали има нужда от възстановяване.\nфиг. 8 Ако е необходимо възстановяване натискаме бутона поправка (Repair) и изчакваме процеса да завърши (фиг. 9). Важно е да споменем, че процесът не винаги е успешен, все пак работим с вероятности.\nфиг. 9 ВАЖНО! След всяка редакция на файловете, които искаме да защитим, е необходимо да генерираме нови par2 файлове. ","date":"November 12, 2024","permalink":"/posts/parchive/","summary":"Parchive (Par или Parity Archive) е файлов формат за възстановяване на данни, използван за поправка на повредени или липсващи файлове.","title":"Спасете данните си с тази програма!","type":"posts"},{"content":" Управлението на услугата \u0026ldquo;Print Spooler\u0026rdquo; е от съществено значение за администрацията на печатни услуги, тъй като спулерът осигурява правилното разпределение във вид на опашка и обработка на печатните задачи. Чрез използването на PowerShell, системните администратори могат лесно да автоматизират контрола на тази услуга, да оптимизират работата ѝ и бързо да диагностицират и решават проблеми.\nВ тази статия ще разгледаме как с помощта на PowerShell скрипт могат да се извършват основни операции като стартиране, спиране и рестартиране на услугата \u0026ldquo;Print Spooler\u0026rdquo;, с цел да създадем такъв скрипт, който да проверява до каква степен този процес натоварва системата, да го рестартира и да премахва временните принт задачи.\nСистемни услуги(system services) Какво са system services ? (натисни за да видиш) System services са фонови процеси или програми в операционната система, които изпълняват ключови функции за поддържане на нормалната работа на компютъра. Те стартират автоматично при зареждане на системата и осигуряват основни ресурси и услуги, като управление на мрежата, сигурност, управление на паметта и хардуерни взаимодействия. Преди да пристъпим към създаването на скрипта, трябва да разгледаме как се управляват услугите \u0026ldquo;ръчно\u0026rdquo;.\nНай-бързите начини за достъп до управлението на system services са много, но има няколко стандартни метода.\nTask Manager (Диспечер на задачи):\nНатиснете Ctrl + Shift + Esc или Ctrl + Alt + Delete и изберете Task Manager. Отидете в раздела Services, за да видите и управлявате текущите услуги. Services Management Console (Управление на услуги):\nНатиснете Win + R и въведете services.msc, след което натиснете Enter. Това ще отвори прозорец с всички услуги, където можете да ги стартирате, спрете или промените настройките им. Computer Management:\nНатиснете десен клавиш върху старт бутона и изберете Computer Management (фиг. 1). След като се отвори екрана за управление, остава само да открием услугата(service), която ни интересува и да приложим някое от следните действия: разрешаване/забраняване, старт/стоп/рестарт.\nфиг. 1 Проблем със спулера и как да го решим със скрипт Понякога(всъщност доста често), поради комбинация от несъвместими драйвери, обновления или програми се получава голямо натоварване на системата от спулера, но не и пълно блокиране на системата. Проблемът изчезва, когато рестартираме компютъра или спулера, но това е много досадно и отнема време. Затова ще напишем скрипт, който да рестартира спулера, ако спулера натовари процесора до определено ниво.\n1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 # ____ _ _ ____ ____ ___ ____ ____ ____ # / ___| | | | _ \\/ ___| / _ \\| _ \\| __ ) / ___| # | | | | | | |_) \\___ \\| | | | |_) | _ \\| | _ # | |___| |_| | _ \u0026lt; ___) | |_| | _ \u0026lt;| |_) | |_| | # \\____|\\___/|_| \\_\\____/ \\___/|_| \\_\\____/ \\____| # Скрипт за контрол на състоянието на спулер процеса # получаване на текущото състояние $cpuUsage = Get-CimInstance -Query \u0026#34;SELECT PercentProcessorTime FROM Win32_PerfFormattedData_PerfProc_Process WHERE Name=\u0026#39;spoolsv\u0026#39;\u0026#34; if ($cpuUsage.PercentProcessorTime -gt 60) { # по подразбиране \u0026gt; 60% Restart-Service -Name Spooler } Това е достатъчно за да се рестартира процеса, след като превиши 60 процентната граница. Ако желаем да получаваме известия при всеки рестарт на спулера трябва да допълним скрипта по следният начин:\n1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 # ____ _ _ ____ ____ ___ ____ ____ ____ # / ___| | | | _ \\/ ___| / _ \\| _ \\| __ ) / ___| # | | | | | | |_) \\___ \\| | | | |_) | _ \\| | _ # | |___| |_| | _ \u0026lt; ___) | |_| | _ \u0026lt;| |_) | |_| | # \\____|\\___/|_| \\_\\____/ \\___/|_| \\_\\____/ \\____| # Скрипт за контрол на състоянието на спулер процеса # получаване на текущото състояние $cpuUsage = Get-CimInstance -Query \u0026#34;SELECT PercentProcessorTime FROM Win32_PerfFormattedData_PerfProc_Process WHERE Name=\u0026#39;spoolsv\u0026#39;\u0026#34; if ($cpuUsage.PercentProcessorTime -gt 60) { # по подразбиране \u0026gt; 60% Restart-Service -Name Spooler # Известие за проблем Add-Type -AssemblyName System.Windows.Forms $objNotifyIcon = New-Object System.Windows.Forms.NotifyIcon $objNotifyIcon.Icon = [System.Drawing.SystemIcons]::Information $objNotifyIcon.BalloonTipTitle = \u0026#34;Печатна тревога...\u0026#34; $objNotifyIcon.BalloonTipText = \u0026#34;Спулера не работи!\u0026#34; $objNotifyIcon.Visible = $true $objNotifyIcon.ShowBalloonTip(10000) } За съжаление понякога остават временни файлове и не е достатъчно само рестарт на услугата, а и да изтрием тези файлове. По подразбиране достъпът до папката, в която се записват файловете е забранен и се налага да я отворим през File Explorer поне веднъж %SYSTEMROOT%\\System32\\Spool\\PRINTERS\\. Тук трябва да вметнем и че тези файлове могат да бъдат изтривани само когато услугата е спряна. Ето и как ще изглежда крайният вариант на скрипта:\n1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 # ____ _ _ ____ ____ ___ ____ ____ ____ # / ___| | | | _ \\/ ___| / _ \\| _ \\| __ ) / ___| # | | | | | | |_) \\___ \\| | | | |_) | _ \\| | _ # | |___| |_| | _ \u0026lt; ___) | |_| | _ \u0026lt;| |_) | |_| | # \\____|\\___/|_| \\_\\____/ \\___/|_| \\_\\____/ \\____| # Скрипт за контрол на състоянието на спулер процеса # Определяне на пътя към папката %SYSTEMROOT%\\System32\\Spool\\PRINTERS $PrnTempFolder = \u0026#34;$env:SYSTEMROOT\\System32\\Spool\\PRINTERS\\\u0026#34; # Списък с разширения на файлове, които ще бъдат изтрити $Extensions = @(\u0026#34;*.SPL\u0026#34;, \u0026#34;*.SHD\u0026#34;) # получаване на текущото състояние $cpuUsage = Get-CimInstance -Query \u0026#34;SELECT PercentProcessorTime FROM Win32_PerfFormattedData_PerfProc_Process WHERE Name=\u0026#39;spoolsv\u0026#39;\u0026#34; if ($cpuUsage.PercentProcessorTime -gt 60) { # по подразбиране \u0026gt; 60% # спиране на услугата Stop-Service -Name Spooler # Цикъл, който преминава през всеки тип файл и го изтрива foreach ($Extension in $Extensions) { Get-ChildItem -Path $TempFolder -Filter $Extension -File | Remove-Item -Force } # стартиране на услугата Start-Service -Name Spooler # Известие за проблем Add-Type -AssemblyName System.Windows.Forms $objNotifyIcon = New-Object System.Windows.Forms.NotifyIcon $objNotifyIcon.Icon = [System.Drawing.SystemIcons]::Information $objNotifyIcon.BalloonTipTitle = \u0026#34;Печатна тревога...\u0026#34; $objNotifyIcon.BalloonTipText = \u0026#34;Спулера не работи!\u0026#34; $objNotifyIcon.Visible = $true $objNotifyIcon.ShowBalloonTip(10000) } Препоръка: Създайте папка %HOMEPATH%\\scripts и записвайте там своите скриптове. Забележка: %HOMEPATH% е синоним (пряк път) към вашата home папка (c:\\Users\\вашето потребителско име). Права на достъп За да функционира този скрипт е необходимо Вашият потребител да е с администраторски права, ако ли не свържете се с Вашия администратор и му покажете тази статия.\nСтартиране на скрипта За да направите така, че скрипта да се изпълнява автоматично прочетете тази статия или гледайте видеото към настоящата.\nВажно: Този скрипт трябва да се изпълнява на всяка минута. На (фиг. 5) от горепосочената статия трябва да изберете \u003c?xml version=\"1.0\" encoding=\"UTF-8\" standalone=\"no\"?\u003e Repeat task every: 1 minute и for a duration of: Indefinitely.\n","date":"October 28, 2024","permalink":"/posts/spooler-restart/","summary":"Управлението на услугата \u0026ldquo;Print Spooler\u0026rdquo; е от съществено значение за администрацията на печатни услуги, тъй като спулерът осигурява правилното опашково разпределение и обработка на печатните задачи.","title":"Принтерът блокира! (Скрипт за Print Spooler)","type":"posts"},{"content":" PowerShell В тази статия ще разгледаме как да използваме PowerShell за създаване на скрипт, който събира информация за натоварването на процесора. Този вид скриптове са изключително полезен за системните администратори и IT специалистите, тъй като позволява лесно и бързо наблюдение на използването на процесора в \u0026ldquo;реално време\u0026rdquo; или за определен период. Ще обясним как да използваме вградени командлети в PowerShell, за да съберем данни за натовареността, и ще покажем как тази информация може да бъде анализирана за идентифициране на потенциални проблеми в системната производителност.\nКакво е PowerShell ? (натисни за да видиш) PowerShell е мощен инструмент за автоматизация и управление, разработен от Microsoft. Той комбинира възможностите на команден интерфейс и скриптов език, което позволява на системни администратори и разработчици да автоматизират задачи, да управляват конфигурации и да работят със системни ресурси на Windows, Linux и macOS. Основният компонент на PowerShell е обектно-ориентирана среда, която използва команди, наречени cmdlet-и, за извършване на операции с обекти от .NET, което прави работата с данни и файлови системи по-интуитивна и гъвкава. PowerShell ISE И преди да започнем със скрипта няколко думи за това, какъв инструмент да използваме. Най-удобният инструмент е вградения в Windows - PowerShell ISE (фиг. 1), какво трябва да знаем за сигурността, когато сваляме готови скриптове.\nКакво е PowerShell ISE ? (натисни за да видиш) PowerShell ISE (Integrated Scripting Environment) е интегрирана скриптова среда за PowerShell, разработена от Microsoft. Тя предлага удобен графичен интерфейс, който позволява на потребителите да пишат, редактират, тестват и изпълняват PowerShell скриптове. PowerShell ISE разполага с функции като оцветяване на синтаксиса, автоматично довършване на команди, и дебъгинг, което улеснява създаването на сложни скриптове и намалява вероятността от грешки. Тази среда е подходяща както за начинаещи, така и за напреднали потребители, които искат да автоматизират задачи и да управляват конфигурации в Windows системи. фиг. 1 Сигурност Сигурността при изпълнение на PowerShell скриптове е ключов аспект, особено в корпоративни среди, където неправилно написан или злонамерен скрипт може да изложи на риск цялата система. PowerShell разполага с няколко нива на защита, които се управляват чрез Execution Policy (политика за изпълнение) — настройка, която определя какви скриптове могат да бъдат изпълнявани.\nОсновните команди за управление на тази политика са: (натисни за да видиш) Get-ExecutionPolicy – показва текущото ниво на защита. Set-ExecutionPolicy – променя политиката за изпълнение, като предлага няколко нива: Restricted – забранява изпълнението на скриптове. AllSigned – позволява само подписани скриптове от доверени източници. RemoteSigned – изисква подпис само за скриптове, изтеглени от интернет. Unrestricted – разрешава изпълнението на всички скриптове, но предупреждава потребителя при стартиране на скрипт от интернет. Чрез използването на тези политики и подписването на скриптове администраторите могат да подсигурят изпълнението на PowerShell команди и да предотвратят потенциални заплахи.\nВ общия случай се използва политиката за \u0026ldquo;отдалечено подписан скрипт\u0026rdquo;, тъй като по този начин знаем кой е авторът на скрипта и се задава с командата Set-ExecutionPolicy -ExecutionPolicy RemoteSigned -Scope CurrentUser (фиг.2).\nфиг. 2 Скрипт Следва да преминем към забавната част. Копирайте си скрипта в клипборда, поставете го в PowerShell ISE и го запишете на място и с име, които трябва да запомните защото ще ви трябват по-късно. Можете да го стартирате със зелената стрелка и да го спрете със стоп бутона (фиг. 1).\nСъздайте папка c:\\Users\\вашето потребителско име\\scripts и записвайте там своите скриптове. Всички скриптове трабва да носят разширение .ps1 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 # ____ _ _ ____ ____ ___ ____ ____ ____ # / ___| | | | _ \\/ ___| / _ \\| _ \\| __ ) / ___| # | | | | | | |_) \\___ \\| | | | |_) | _ \\| | _ # | |___| |_| | _ \u0026lt; ___) | |_| | _ \u0026lt;| |_) | |_| | # \\____|\\___/|_| \\_\\____/ \\___/|_| \\_\\____/ \\____| # Скрипт за проверка състоянието на процесора и извеждане на информация $cpuThreshold = 90 # предел на натоварването $notificationCooldown = 300 # 300 seconds = 5 minutes $notificationSentTime = $null Add-Type -AssemblyName System.Windows.Forms # Get the script\u0026#39;s startup folder $scriptStartupFolder = Split-Path -Parent $MyInvocation.MyCommand.Definition # Безкраен цикъл за следене състоянието на процесора while ($true) { # Взимане на текущото натоварване на процесора от Task Manager $cpuUsage = (Get-Counter \u0026#39;\\Processor(_Total)\\% Processor Time\u0026#39;).CounterSamples.CookedValue # Ако натоварването на процесора надхвърли прага, регистрира събитието, ако това не се е случило в последните 5 мин. if ($cpuUsage -gt $cpuThreshold -and (!$notificationSentTime -or (New-TimeSpan -Start $notificationSentTime).TotalSeconds -ge $notificationCooldown)) { # Create a timestamp $timestamp = Get-Date -Format \u0026#34;yyyy-MM-dd HH:mm:ss\u0026#34; $message = \u0026#34;Warning: CPU usage is above $cpuThreshold%! Current usage is $cpuUsage% at $timestamp.\u0026#34; # Регистрира събитието в текстов файл $logFile = \u0026#34;$scriptStartupFolder\\cpu-alert-log.txt\u0026#34; Add-Content $logFile $message # Възможност за извеждане съобщение на екрана ( Windows 10+ ) $objNotifyIcon = New-Object System.Windows.Forms.NotifyIcon $objNotifyIcon.Icon = [System.Drawing.SystemIcons]::Information $objNotifyIcon.BalloonTipTitle = \u0026#34;Warning!\u0026#34; $objNotifyIcon.BalloonTipText = \u0026#34;$message\u0026#34; $objNotifyIcon.Visible = $true $objNotifyIcon.ShowBalloonTip(10000) # Записва кога е изпратено съобщението $notificationSentTime = Get-Date } # Пауза за 5 секунди преди следващата проверка Start-Sleep -Seconds 5 } Скриване на прозореца при изпълнение При изпълнението на всеки скрипт в Windows винаги има видим прозорец (PowerShell ISE, PowerShell конзолата или Windows Terminal). Към този момент сме открили само един начин за ефективно скриване на прозореца. Оригиналният скрипт на Andreas Mariotti може да бъде намерен тук . В нашата версия има леки промени, но като цяло е запазен оригиналът.\n1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 # Original script by Andreas Mariotti: # https://www-mariotti-de.translate.goog/simpler-powershell-host-zum-ausfuehren-von-powershell-skripten-ohne-stoerendes-konsolenfenster/?_x_tr_sl=auto\u0026amp;_x_tr_tl=en\u0026amp;_x_tr_hl=de\u0026amp;_x_tr_pto=wapp # Get the script\u0026#39;s startup folder $scriptStartupFolder = Split-Path -Parent $MyInvocation.MyCommand.Definition # Inline C# code for a simple PowerShell host and compile $code = @\u0026#39; using System.Management.Automation; using System.Collections.ObjectModel; namespace PowerShellHost { class Program { static void Main(string[] args) { if (args.Length == 0) return; using (PowerShell ps = PowerShell.Create()) { string code = System.IO.File.ReadAllText(args[0]); ps.AddScript(code); Collection \u0026lt;PSObject\u0026gt; psobject = ps.Invoke(); } } } } \u0026#39;@ # Compile Add-Type -OutputAssembly \u0026#34;$scriptStartupFolder\\PowerShellHost.exe\u0026#34; -OutputType \u0026#39;WindowsApplication\u0026#39; -TypeDefinition $code Скрипта трябва да запишете на същото място както и предния, след което е достатъчно да се стартира веднъж и в същата папката ще се появи PowerShellHost.exe.\nTask Scheduler Следващата стъпка е да настроим Windows да пуска скрипта при стартиране. За тази цел ще използваме Task Scheduler (фиг. 3) компонента на операционната система.\nКакво е Task Scheduler ? (натисни за да видиш) Task Scheduler е вграден инструмент в операционната система Windows за автоматизиране на изпълнението на задачи. Позволява планиране на стартирането на програми, скриптове или други процеси в определено време, при настъпване на зададени събития или по установен график. Task Scheduler работи във фонов режим и може да се използва за редовни задачи като архивиране на данни, обновления на софтуер или системни проверки. За да стартирате Task Scheduler, можете да натиснете \u003c?xml version=\"1.0\" encoding=\"utf-8\"?\u003e\rклавиша на клавиатурата и да изпишете sched или task.\nфиг. 3 В инструмента трябва да натиснете върху Task Scheduler Library(1) в лявата секция, след което ще се появи в дясната секция възможност за създаване на нова задача Create Task...(2) (фиг. 4).\nфиг. 4 За име(3) на задачата напишете нещо кратко, което да Ви подсеща за темата на задачата. В описанието(4) може да се отпуснете и да пишете по-подробно. Точка (5) от (фиг. 4) указва изпълнението на задачата да се извърши само след зареждане на потребителя.\nфиг. 5 Сега трябва да зададем на второто \u0026ldquo;табче\u0026rdquo;, кога да се стартира задачата като следваме стъпките от (фиг. 5).\nфиг. 6 Аналогично следвате стъпките от (фиг. 6) и ако сте спазили препоръкта по-рано, в стъпка (4) трябва да сте получили \u0026quot;c:\\Users\\вашето потребителско име\\scripts\\PowerShellHost.exe\u0026quot;, а в стъпка (5) \u0026quot;c:\\Users\\вашето потребителско име\\scripts\\името на скрипт1.ps1\u0026quot;.\nфиг. 7 фиг. 8 Пресъздайте настройките, както са показани на (фиг. 7) и (фиг. 8). Когато сте готови запишете задачата с ОК бутона.\nВече всичко е готово! Сега, ако не ни се чака до следващия рестарт на системата можем да натиснем десен клавиш върху задачата и да изберем Run.\nБонус съдържание Разбира се може да направите промени по скрипта. Например, ако желаете скриптът да реагира по-рано можете да промените ред 8 със желаната стойност\n$cpuThreshold = 75 # предел на натоварването или да промените известието(ред 25) на български език\n$message = \u0026#34;Натоварването на процесора е над $cpuThreshold%! В $timestamp натоварването е $cpuUsage%.\u0026#34; Експериментирайте\u0026hellip;\n","date":"October 28, 2024","permalink":"/posts/cpu-usage-mon/","summary":"Колко често се е случвало компютъра да Ви се забавя ужасно?","title":"Как да получавате известия при високо натоварване на процесора?","type":"posts"}]